Къкринското ханче се свързва със залавянето на Васил Левски от османците. По това време то е функционирало като място за отсядане на членове на революционния комитет. През 1871 година Васил Левски отива в Ловеч и основава революционен комитет, който се разраства изключително бързо. Много скоро става един от най-големите такива структури в България и в него кипи оживена дейност. Чрез ловешкия комитет се разпределят революционни вестници и новини из страната. Идеята на Апостола е била да подготви цяла България за всеобщо въстание отвътре, а не от съседна Румъния. През 1872 година обаче Димитър Общи бива заловен от турците при опит да обере турската поща при проход Арабаконак. За да не го обесят, той издава всичко, което знае за революционните комитети и Левски. Османците се организират и започват масово търсене на Апостола. Научил за провала, Левски минава през Ловеч, за да прибере документацията от ловешкия комитет и, придружен от местния Никола Цвятков, потегля за Румъния през Търново. На път за Търново, следобед на 26 декември го спират турски заптиета при Пази мост. Апостола е пременен и османците не го познават. Левски си продължава по пътя. След полицейската проверка стига при Къкрина вечерта, яде и ляга да спи. През това време турците правят случайна проверка на ханчето, за която до ден-днешен се спекулира дали е била случайна или не. Обкръжават обекта, докато Левски спи. Апостола се събужда и чува, че е обграден. Той се опитва да избяга от задния вход, но турците стрелят и при прескачането на плета го раняват. След това бързо се нахвърлят върху него, залавят го и го връщат в Ловеч, където е разпознат. Скоро след това той бива съден в София. В крайна сметка е осъден на смърт чрез обесване и на 18-19 февруари 1873 година в покрайнините на София, Апостола на свободата бива обесен.