Акве Калиде
Юлия Костадинова, 13.02.2021г.
Снимки от @aquae-calidae.com
Снимки от @aquae-calidae.com
„Акве Калиде“ е разположен в бургаския извънградски квартал Ветрен. Намиращ се в близост до разклона за пътя по магистрала „Тракия“, мястото е удобна спирка за отдих и е едно от местата, на което се събират културата и историята на древните гърци, римляни, българи и византийци.
Името „Акве Калиде“ произлиза от гръцки и означава „горещи води“. Според гръцката митология, Нимфите-потомки на Океана и Тетида, били покровителки на изворите и на цялата природа.
Броят на Нимфите надвишавал 3000 като някои от тях били пазителки на солените води – Океаниди, а други пазели сладките води – Наяди. Пазените от тях извори се считали за лечебни, като те често дарявали с вечна младост и безсмъртие. Според легендата, три от нимфите били пазителки на лечебните минерални води край древния град Акве калиде. Те обаче отказали да опазят чистотата на извора и в отговор на тяхното своеволие били вкаменени от боговете. Още през I хил. пр. Хр. Светилището на Трите нимфи до горещите минерални извори се считало за свещено място от траките.
В средата на I в. сл. Хр. Римската империя създала провинцията Тракия. Обществените бани заемали съществена роля в ежедневието на римските граждани за „здрав дух в здраво тяло“. По време на управлението на император Траян през II в. сл. Хр. активно се изграждат обществени бани и пътища, като в близост до Акве калиде също е построена пътна станция. По-късно тук император Септимий Север организира специални тържества и спортни игри, наричани „Северия Нимфеа“. През VI век византийската императрица Анастасия, съпруга на император Тиберий II, също била успешно излекувана в Термопол. В знак на своята благодарност тя подарила императорската си мантия на местната църква. При нахлуването на аварите, предвождани от Баян, те отседнали в лековитите минерални бани. По молба на жените си от харема, Баян не разрушил баните. Аварите намерили пурпурната мантия на императрицата, а Баян се наметнал с нея и се провъзгласил за император на ромеите.
Лечебните извори на Акве калиде играят важна роля и в създаването на Първата българска държава. През пролетта на 680 г. византийският император Константин IV организира мащабен поход срещу укрепените в Онгъла българи на хан Аспарух. Преди решителното сражение обаче, императорът се наложило да се оттегли, под предлог че ще се лекува от подагра. Предполага се, че Константин IV се насочил именно към изворите на Акве калиде, тъй като те се използвали за облекчаването и лечението на това заболяване. След създаването на Българската държава градът бива прекръстен на Терма или Термополис.
За дълго време след опожаряването от Кръстоносните походи, минералните бани останали в руини. През 16-ти век на това място султан Сюлейман I Великолепни изгражда върху полуразрушените бани постройка. Новата баня се наричала Капладжа хамам, а тук Сюлейман Великолепни се лекувал от подагра. В знак на благодарност за успешното лечение, султанът издал ферман, с който богато надарил района и осигурил неговото икономическото развитие.
Римските бани са достъпни за туристите чрез пасарелки, а банята на Сюлейман е напълно възстановена, като запазва оригиналната визия с мрамор и ориенталска керамика. Тя играе ролята на действащ музей, в който посетителите могат да отидат на 3D разходка през историята още от времето на траките. Комплексът включва и кафе, магазин за сувенири, а до него се намират множество ресторанти и парк „Минерални бани“, оборудван с места за пикник и тухлени пещи за барбекю.
Как да стигнем?
„Акве Калиде“ е разположен в бургаския извънградски квартал Ветрен.
Ако идвате по АМ „Тракия“ от София, точно когато магистралата свършва вместо да продължите към Бургас, трябва да се отклоните почти наобратно към Айтос по път номер 6. Ще навлезнете в квартал Ветрен и когато пътят ви пресече ул. „Александър Стамболийски“, завийте надясно по нея. Карайте до края на улицата.
Вижте още
Имате идея за малко познато красиво кътче из България?
Споделете я тук и може да я добавим към картата.
Харесайте или споделете!
Само родната земя е скъпа на всички.
Цицерон