Храмът на Кибела в Балчик
Мартин Лозанов, 15.12.2020г.
Балчик е построен върху останките на античен град от 6 век пр.Хр. Населяван е от скити, елини и траки, като първо се е казвал Круни, а по-късно Дионисополис. През 2007 г. при опит за строеж на хотел строителите откриват антична сграда, която се оказва храм на Понтийската Майка на боговете – Кибела. Тя е почитана главно във Фригия и Мала Азия, но са открити нейни светилища и на по-далечни места като Испания и Балчик. Кибела е смятана за велика майка на всички – както богове, така и хора и животни, затова култът към нея е бил изключително развит и продължителен – първо в Древна Елада, а след това и в Римската империя. Светилището в Балчик обаче е забележително по рода си, защото е единственото подобно по нашите географски ширини.
По време на разкопките, археолозите стигат до извода, че балчишкият храм е функционирал приблизително 700 години по времето на Елинизма, а към края на съществуването си е бил опожарен, разрушен и разграбен.
![](http://nasledstvotonanaroda.bg/wp-content/uploads/2020/12/IMG_5057-e1608042425476-660x1024.jpg)
По-късно го е заляла морска вълна с катаклизмични размери. Светилището е построено до река, която днес е подземен канал, и също така се намира на 250 метра от морето. Древните селища са били разположени на околните хълмове и с времето свлачищата, които са много характерни за региона, са донесли голямо количество фрагменти от елинистическа керамика около храма.
![](http://nasledstvotonanaroda.bg/wp-content/uploads/2020/12/IMG_4573-768x1024.jpg)
![](http://nasledstvotonanaroda.bg/wp-content/uploads/2020/12/IMG_4522-768x1024.jpg)
Сградата е с размери приблизително 8х11 и 5х2 метра. Има предверие (пронаос), до чийто вход се стига по каменни стълби, и главна камера (наос), държаща се на една колона в центъра ѝ. Пред главната камера е издигнат жертвеник. В края на наоса се намира т.нар. едикула, която прилича на изпъкнал навес, където стои главната храмова статуя на богинята. Цялостната архитектура силно наподобява светилищата на елинистическите полиси по черноморското крайбрежие.
![](http://nasledstvotonanaroda.bg/wp-content/uploads/2020/12/IMG_4560.jpg)
Интериорът на храма се е променял през вековете, но е сигурно, че голяма част от обзавеждането е дарено от граждани, защото имената им са написани на предметите, разположени покрай южната и северната част на наоса. Известен благодетел е император Лициний I (308 – 324 г.), подарил 3,4-килограмова сребърна статуя на Майката на боговете.
В храма на Кибела са открити множество скулптури на хора и божества, като преобладават тези на Майката на боговете. Главната храмова статуя е висока 0,86 метра без главата. Открити са също иконографии и монети. Впечатляваща е и едикулата, в която е вкопана богинята заедно с лъв. Забелязват се и остатъци от червена боя. Заради римския аранжимент на едикулата, тя е датирана от I-III в. сл. Хр. Намерена е и глава на Посейдон, а според друг надпис тя е дарена от жителите на града след жертвоприношение на морският бог. От дарението се разбира, че богинята е смятана и за покровителка на хората.
В храма на Кибела има над 30 надписа, писани в периода IV в. пр. Хр. до IV в. сл. Хр. От тях научаваме, че името на храма е Метроон, а богинята е наричана Понтийската Майка на боговете или само Понтийската Майка. Празникът на Кибела се е наричал “Метрои” и е честван през пролетта. В нейно име са събирани цветя и организирани жертвоприношения и гощавки със сладкиши за гражданите.
![](http://nasledstvotonanaroda.bg/wp-content/uploads/2020/12/IMG_4533-768x1024.jpg)
![](http://nasledstvotonanaroda.bg/wp-content/uploads/2020/12/IMG_4565.jpg)
По време на археологическите разкопки са намерени общо 167 бронзови и медни антични монети, които могат да се датират от три различни периода. Най-старата монета е на Александър III Македонски, използвана в годините 335-323 пр. Хр. Другата монета на елинистически владетел е от II в. пр. Хр. на Сариак. Повечето останали монети са сечени в Дионисополис или в околните градове. Има и римски монети от имепраотрите Галиен (253 – 268 г. сл. Хр.), Аврелиан (270 – 275 г.) и Проб (276 – 282 г.). Смята се, че всичките гореспоменати монети са стигнали в сградата чрез балчишките свлачища, защото по тях няма признаци на обгаряне, а се знае, че храмът е бил опожарен.
Освен монети, в наоса и пронаоса на храма са открити множество керамични предмети. Преобладават амфори, чаши, лампи и всевъзможни съдове, но също така са намерени изделия от теракота: Глава, тяло, крак и апликация, на която е изобразен “малинов плод”. Повечето съдове са извезани с релефна украса като лъвове и печати. В храма също са намерени и стъклени и метални предмети: 37 стъклени, едни фаясново и едно кристално мънисто. Впечатляващи са фрагментите от златно фолио и детайл от накит, които сигурно са били украса на храмовата статуя, тъй като са намерени край едикулата. Голямото количество археологически предмети е признак за значимостта на храма през Античността и за важността му днес като национално историческо наследство.
Съвременната история на храма на Кибела също е интересна, защото той е открит абсолютно случайно по време на строеж.
![](http://nasledstvotonanaroda.bg/wp-content/uploads/2020/12/IMG_4571.jpg)
Собствениците на земята планирали да го разрушат и затова изхвърлили откритите предмети на бунището. Там местните археолози ги открили и бързо строежът бил прекратен преди да бъдат нанесени повече щети на постройката.
![](http://nasledstvotonanaroda.bg/wp-content/uploads/2020/12/IMG_4551-e1608042175630.jpg)
![](http://nasledstvotonanaroda.bg/wp-content/uploads/2020/12/IMG_4540.jpg)
Изглежда, че след приключването на археологическите дейности собствениците на парцела са останали недоволни, защото пред разкопките днес стои голяма табела с червени букви и гледката към храма е закрита от дървени греди. Всичките преносими предмети са изложени в градския музей, който се намира на същата улица. Храмът и артефактите в него са от изключителна важност за Балчик и за България като цяло, защото светилището е единствено по рода си в тази част на Балканите.
Посещението на този паметник може да се комбинира с посещение до архитектурно- парковия комплекс “Двореца” в Балчик и/или Ботаническата градина.
Как да стигнем?
Балчик се намира в северната част на българския черноморски бряг.
Движим се по главния крайморски път, идващ от Варна и свиваме в посока Балчик. Следваме указанията към Ботаническата градина, а самият храм се намира малко по-надолу от нея в посока морето.
Вижте още
Имате идея за малко познато красиво кътче из България?
Споделете я тук и може да я добавим към картата.
Само родната земя е скъпа на всички.
Цицерон