Храмът на Кибела в Балчик
Мартин Лозанов, 15.12.2020г.
Балчик е построен върху останките на античен град от 6 век пр.Хр. Населяван е от скити, елини и траки, като първо се е казвал Круни, а по-късно Дионисополис. През 2007 г. при опит за строеж на хотел строителите откриват антична сграда, която се оказва храм на Понтийската Майка на боговете – Кибела. Тя е почитана главно във Фригия и Мала Азия, но са открити нейни светилища и на по-далечни места като Испания и Балчик. Кибела е смятана за велика майка на всички – както богове, така и хора и животни, затова култът към нея е бил изключително развит и продължителен – първо в Древна Елада, а след това и в Римската империя. Светилището в Балчик обаче е забележително по рода си, защото е единственото подобно по нашите географски ширини.
По време на разкопките, археолозите стигат до извода, че балчишкият храм е функционирал приблизително 700 години по времето на Елинизма, а към края на съществуването си е бил опожарен, разрушен и разграбен.
По-късно го е заляла морска вълна с катаклизмични размери. Светилището е построено до река, която днес е подземен канал, и също така се намира на 250 метра от морето. Древните селища са били разположени на околните хълмове и с времето свлачищата, които са много характерни за региона, са донесли голямо количество фрагменти от елинистическа керамика около храма.
Сградата е с размери приблизително 8х11 и 5х2 метра. Има предверие (пронаос), до чийто вход се стига по каменни стълби, и главна камера (наос), държаща се на една колона в центъра ѝ. Пред главната камера е издигнат жертвеник. В края на наоса се намира т.нар. едикула, която прилича на изпъкнал навес, където стои главната храмова статуя на богинята. Цялостната архитектура силно наподобява светилищата на елинистическите полиси по черноморското крайбрежие.
Интериорът на храма се е променял през вековете, но е сигурно, че голяма част от обзавеждането е дарено от граждани, защото имената им са написани на предметите, разположени покрай южната и северната част на наоса. Известен благодетел е император Лициний I (308 – 324 г.), подарил 3,4-килограмова сребърна статуя на Майката на боговете.
В храма на Кибела са открити множество скулптури на хора и божества, като преобладават тези на Майката на боговете. Главната храмова статуя е висока 0,86 метра без главата. Открити са също иконографии и монети. Впечатляваща е и едикулата, в която е вкопана богинята заедно с лъв. Забелязват се и остатъци от червена боя. Заради римския аранжимент на едикулата, тя е датирана от I-III в. сл. Хр. Намерена е и глава на Посейдон, а според друг надпис тя е дарена от жителите на града след жертвоприношение на морският бог. От дарението се разбира, че богинята е смятана и за покровителка на хората.
В храма на Кибела има над 30 надписа, писани в периода IV в. пр. Хр. до IV в. сл. Хр. От тях научаваме, че името на храма е Метроон, а богинята е наричана Понтийската Майка на боговете или само Понтийската Майка. Празникът на Кибела се е наричал “Метрои” и е честван през пролетта. В нейно име са събирани цветя и организирани жертвоприношения и гощавки със сладкиши за гражданите.
По време на археологическите разкопки са намерени общо 167 бронзови и медни антични монети, които могат да се датират от три различни периода. Най-старата монета е на Александър III Македонски, използвана в годините 335-323 пр. Хр. Другата монета на елинистически владетел е от II в. пр. Хр. на Сариак. Повечето останали монети са сечени в Дионисополис или в околните градове. Има и римски монети от имепраотрите Галиен (253 – 268 г. сл. Хр.), Аврелиан (270 – 275 г.) и Проб (276 – 282 г.). Смята се, че всичките гореспоменати монети са стигнали в сградата чрез балчишките свлачища, защото по тях няма признаци на обгаряне, а се знае, че храмът е бил опожарен.
Освен монети, в наоса и пронаоса на храма са открити множество керамични предмети. Преобладават амфори, чаши, лампи и всевъзможни съдове, но също така са намерени изделия от теракота: Глава, тяло, крак и апликация, на която е изобразен “малинов плод”. Повечето съдове са извезани с релефна украса като лъвове и печати. В храма също са намерени и стъклени и метални предмети: 37 стъклени, едни фаясново и едно кристално мънисто. Впечатляващи са фрагментите от златно фолио и детайл от накит, които сигурно са били украса на храмовата статуя, тъй като са намерени край едикулата. Голямото количество археологически предмети е признак за значимостта на храма през Античността и за важността му днес като национално историческо наследство.
Съвременната история на храма на Кибела също е интересна, защото той е открит абсолютно случайно по време на строеж.
Собствениците на земята планирали да го разрушат и затова изхвърлили откритите предмети на бунището. Там местните археолози ги открили и бързо строежът бил прекратен преди да бъдат нанесени повече щети на постройката.
Изглежда, че след приключването на археологическите дейности собствениците на парцела са останали недоволни, защото пред разкопките днес стои голяма табела с червени букви и гледката към храма е закрита от дървени греди. Всичките преносими предмети са изложени в градския музей, който се намира на същата улица. Храмът и артефактите в него са от изключителна важност за Балчик и за България като цяло, защото светилището е единствено по рода си в тази част на Балканите.
Посещението на този паметник може да се комбинира с посещение до архитектурно- парковия комплекс “Двореца” в Балчик и/или Ботаническата градина.
Как да стигнем?
Балчик се намира в северната част на българския черноморски бряг.
Движим се по главния крайморски път, идващ от Варна и свиваме в посока Балчик. Следваме указанията към Ботаническата градина, а самият храм се намира малко по-надолу от нея в посока морето.
Вижте още
Имате идея за малко познато красиво кътче из България?
Споделете я тук и може да я добавим към картата.
Харесайте или споделете!
Само родната земя е скъпа на всички.
Цицерон