Сърдито Витоша се йоще ежи
под зимната си пелена и мраз
и час по час фъртуната я мрежи
и тръпки ледни праща чак до нас.

А от небето сладко слънце грее.
Поля, долини топло дъхат веч –
поток шуми, врабче приветно пее
и вика: пролетта не е далеч!

Едната Витоша нехай: сърдита,
фучи кат звяр наежен, мразовита,
фъртуни дига с вой, реве, пищи.

Напразно, Витошо, лудуваш бясно:
на стола ми се смей кокиче прясно,
донесено от твоите плещи.