Вазов и Първата световна война

Георги Пандев, 21.07.2020г.

„Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха“

Иван Вазов
Само две години след претърпяната национална катастрофа от Балканските войни, България е изправена пред нова възможност за национално обединение. Светът е разтресен под гръмовете на Първата световна война. България се включва в нея на страната на Тройния съюз, който обещава възвръщане на всички земи, населени етнически с българи. Народът отново е обединен от националната кауза, а българската армия се впуска в бойните действия с нова устременост. Тя настъпва към Македония, където бързо успява да вземе контрол над голяма част от главните градове. Неописуема е радостта, с която македонските българи посрещат българската армия. В тези тържествени мигове цяла България ликува. Народният поет Иван Вазов е също в екстаз от това щастливо събитие, защото така силно желаната Македония, за която България дала хиляди жертви, е най-сетне освободена. Под влияние на силното въодушевление, Вазов написва стихотворението “Там!”.
За съжаление обаче с течение на войната ситуацията се променя. Силите на Антантата започват да вземат превес над повечето бойни фронтове. Основният фронт на Балканите е така нареченият Македонски фронт. Въпреки геройските прояви на българската войска и военните чудеса при Дойран, силите на Антантата пробиват фронта при Добро поле. Скоро България капитулира. Най-тежкият удар обаче идва през 1919, при подписването на жестокия за нашата страна Ньойски договор. Той разчленява територията на България и задължава страната ни да изплати 2,25 милиарда златни франка репарации.
България претърпява втора национална катастрофа. В самия ден на подписването на Ньойския договор, в храма “Света Неделя” бива отслужена панихида за загиналите войници в Първата световна война. Очевидци разказват, че присъстващите решили да направят кратко шествие из центъра на столицата. Лицата били тъжни, главите – наведени. Тягостна атмосфера притискала софийските улици. България била на колене още веднъж. Изведнъж някой от шествието се провикнал “При народния поет, при Иван Вазов”. И цялото шествие, набрало няколко хиляди българи, отишло пред къщата на поета. Народът поискал да чуе “своя глас и съвест” в лицето на народния поет Вазов. Посърналите хора заскандирали името на писателя, очаквайки дядо Вазов да се появи пред тях. В това време поетът бил заедно със своя добър приятел проф. Иван Шишманов. Когато чул скандиращите хора, нещо у него трепнало. Вазов излязъл на своя балкон видимо развълнуван, огледал огромната тълпа от българи и вдигнал ръка в знак, че иска да говори. Настъпило гробно мълчание. С огромна мъка и вълнение, народния поет произнесъл следните думи:
„Благодаря ви, добри българи за овацията, която ми правите. С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние. Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте! Жив е българският бог!”
Вазов се опитал да изкаже още утешителни слова, но рязко дъхът му секнал, той разперил криле като ранена птица, подпрял се на перваза на прозореца и неудържимо заплакал. Раменете му се разстърсили от този емоционален изблик. А множеството заплакало с него…
С плач цяла България посреща Ньойския мирен договор…Един от най-черните дни в съвременната ни история..
А Вазов…Вазов плачел от името на целия народ и от името на майка България, за която той толкова милеел. Въпреки това, народният поет продължава да вярва в доброто бъдеще на България. Тази си надежда той отразява в стихотворението “В съсипните”.