Атентатът в катедралата „Света Неделя“ - един от най-черните дни в съвременната история на България
Боян Петров, 16.04.2020г.
Снимка на катедралния храм след атентата
Както и днес, така и преди 95 години, датата 16 април съвпада с Велики четвъртък. Тази почти век разлика, за съжаление крие и още едно съвпадение, а именно помрачаването на църковния празник. Страната ни днес е поставена пред изключително трудното положение да се справи с невидимия враг, а преди точно 95 години, България е преживяла една от най-големите трагедии в своята история!
В навечерието на Велики четвъртък, на 16 април 1925 г., в софийската катедрала “Света Неделя” е извършен атентат, който оставя черното си петно като най-големият терористичен акт в нашата история. Извършен е от група крайнолеви дейци на Българската комунистическа партия, с цел да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната. В резултат на атентата умират 213 души, а ранените са над 500. Тези цифри потвърждават големината на трагедията в световен мащаб.
След провала на Септемврийското въстание, организирано от БКП под натиска на Коминтерна, партията е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Все пак, правителството предприема мерки и арестува много леви активисти, което нанася още един тежък удар по структурите на партията. Сред комунистите се разпространява идеята за отмъщение. Въпреки решението на Централния комитет на БКП да не се провежда терористичен акт, ултралевите комунисти подготвят решителния удар по държавното управление на страната.
Основен организатор и инициатор на атентата е Коста Янков, племенник на Райна Княгиня. За разлика от своята известна с добро вуйна обаче, Янков е твърдо решен да застане в основата на черния акт. Атентатът е планиран внимателно и в крайна сметка е решено да се използва сътрудничеството на Петър Задгорски, който е бил клисарят на църквата по това време. Благодарение на него в църквата биват внесени 25 килограма експлозив, а лично шефът на софийската терористична група – Петър Абаджиев оглежда тавана и помага с преноса на взривните вещества.
Всичко е подготвено, но все още липсва ключът за действието. Планът за атентата предвижда да бъде убит високопоставен човек, чието опело да събере елита на страната в църквата. Така на 14 април е убит генерал Константин Георгиев, депутат и председател на софийската организация на Демократичен сговор и гарнизонен водач на Военния съюз. Опелото му е предвидено за 16 април, а целта на терористите е изпълнена.
Рано сутринта до тавана е допуснат Никола Петров, който трябва да предизвика експлозията. Службата започва в 15 часа, а интересът към траурната церемония е голям и църквата бива препълнена. Военният и политическият елит също е събран, а трагедията изглежда сигурна. Съгласно плана, в 15:20 Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което напускат сградата. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки под себе си стотици хора. Настъпва тотален хаос, трагедията е пълна. Умират невинни деца, жени и възрастни хора, но по случайност всички членове на правителството се отървават с леки наранявания. Главната мишена – Цар Борис III изобщо не присъства на опелото, тъй като е на друго погребение. Докато хората от правителствения елит се спасяват с леки поражения, то военният е почти затрит. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори и 9 капитани. Смъртта си намира и кметът на столицата Паскал Паскалев.
Картината на гибелта и разрушението не се поддава на описание – смърт и ужас витае в храма. България е разтърсена. Под развалините загива цветът на българското общество. Само за минути губим повече родни висши офицери, отколкото във всички войни дотогава.
Организаторите и изпълнителите на атентата се разпръскват, някои успяват да избягат към КСХС и Съветския съюз, а други, като ръководителите на Военната организация на БКП, са разкрити. След делото на военния съд, смъртни присъди получават Петър Задгорски, Георги Коев и Марко Фридман, а още петима са осъдени задочно на смърт. Правителството предприема редица наказателни действия срещу крайната левица, докато БКП определя извършителите за “леви сектанти”, които са действали против волята на партията.
Държавата е блокирана, обявено е военно положение, а това са благоприятни условия за завземането на властта. Въпреки лабилното политическо положение на страната след Първата световна война, то след атентата, правителството прави всичко по-силите си да предприеме качествени мерки срещу бъдеща червена революция…
Спомняйки си кървавия Велики четвъртък, можем да размишляваме на дълго и широко, относно това, дали идеологиите си имат граници и какво е значението на крайния светоглед на “идеалистите”. Къде е кръстопътят между пътя на жертвата в името на идеята и този на реалистичната трагедия?
„Вековете, историята на народите от всички крайнини на Божия свят, от най-дълбока древност до кървавия 16 април 1925 г., не помнят такова сатанинско дело!“
Запасен генерал Иван Шишков
