Яне Сандански - пирински орел или идеологически хамелеон
Георги Пандев, 22.04.2020г.
На 22-ри април 1915 година е убит един от най-разпознаваемите македонски революционери – Яне Сандански. Той остава и като една от най-противоречивите личности в новата българска история. Животът и делото му са описани накратко в следващите редове.
Яне Сандански е роден на 18-ти май 1872 година в Мелнишкото село Влахи. След Руско-турската война от 1878 година обаче, семейството му се преселва в Дупница. Така съзнателния живот на българския революционер всъщност започва от този град, където той завършва начална степен на образование и учи две години от прогимназията. Впоследствие учи занаята обущарство и чиракува при местен майстор. Следват престой в българската армия и работа в Дупнишка адвокатска кантора.
В годините между 1895 и 1897 Яне Сандански се проявява за първи път на революционната сцена. Той взема активно участие в четническото движение организирано от Върховния комитет в земите останали под турска власт. С четата на Стойо Костов той минава в Родопите и напада село Доспат. В един от сблъсъците с турците от 1897 година, край село Пирин, Сандански е ранен в ръката и отпратен обратно в България да се възстановява.
Движението отсамъ Варадара и борбата съ върховиститъ
В последвалите години Сандански променя своите възгледи, среща се с Гоце Делчев и редица други членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и решава да се присъедини към нея през 1899 година. Скоро става председател на комитета в Дупница, а само след няколко години ще поеме и целия Серски революционен окръг. В настаналите свади между ВМОРО и Върховния комитет Сандански категорично застава на страната на ВМОРО, считайки македонския народ за все още неподготвен за въстание.
В първите години на новия 20-ти век, Яне все по-активно се включва в дейността на ВМОРО, като някои от действията му са оценявани като разбойнически и рекетьорски. Тъй като Вътрешната организация имала крещяща нужда от финансиране, Яне организира поредица от отвличания с цел получаване на откуп. Най-известния случай е аферата ,,Мис Стоун”. Става въпрос за мисионерката мис Елън Стоун, която Сандански отвлича и получава за нея откуп в размер на 14 500 турски лири.
Сандански в българската армия
Следват кървави сблъсъци между чети на Вътрешната организация и Върховния комитет. Така стигаме до годината 1903, когато избухва Илинденско-Преображенското въстание. Сандански не е съгласен с решението за вдигане на бунт и не се включва в него. След въстанието разцепленията в македонските движения стават още по-дълбоки и следват няколко години на братоубийства и спорове, в които Сандански отново е сред замесените. Разцеплението на леви и десни революционери в организацията предизвиква възстановяването на Македоно-одринската революционна организация през 1908 година от Сандански и Тодор Паница.
Противоречиви са сведенията за политическите възгледи на Яне Сандански. Той самият се определя като радославист, макар и в ранните си години да движи предимно със социалистически настроени другари. Относно Македония, Сандански твърдо вярва, че тя трябва да извоюва своята автономия, а не да бъде присъединявана към България. Някои източници твърдят че Сандански дори е подкрепял идеята за Балканска федерация – федеративна република обединяваща бившите османски владения на Балканския полуостров.
Участниците в аферата „Мис Стоун“ – Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев
Яне Сандански и младотурския деятел Нуредин бег
Следва един от най-обсъжданите и критикувани епизоди от живота на Яне Сандански. Той се включва в избухналата младотурска революция от 1908 година, целяща промяна в цялостното устройство на Османската империя. Относно чуждите народности (включително македонци), младотурците привидно твърдели, че всички те ще са равноправни жители на империята. Зад това действие обаче се криел замисълът за радикална отоманизация, който целял заличаването на всякакви народности различни от турската. Яне Сандански, заедно със своята въоръжена чета, подкрепя тази кауза, а през 1909 година влиза победоносно в Цариград да помага на младотурския преврат. Тези негови действия никога не биват простени от мнозинството македонски революционери. Следват няколко неуспешни опита за убийство на войводата.
След провалилата се младотурска революция и последвалата поредна серия вражди между македонските освободителни организации, ситуацията рязко се променя. В навечерието на Балканската война четите забравят враждите помежду си и се включват с пълна готовност в последвалите сражения. Четата на Яне Сандански се сражава за Мелник, а след това заедно със Седма рилска дивизия влиза в Солун след предаването на града.
След обръщането на войната и сръбско-гръцката окупация на Македония, Сандански започва да работи изцяло в услуга на българското правителство, като самият той е изпратен да преговаря с албанците за съвместни военни действия в Македония. В избухналата Междусъюзническа война Сандански и четата му отново играят ключова роля в няколко сражения.
Преди включването на България в Първата световна война на страната на Централните Сили, Сандански открито застава против подкрепяния от него дотогава Васил Радославов. Яне смята отдалечаването от Русия за неправилно и крои планове за саботаж на правителството. Това му печели нови врагове.
Сандански (II) с български офицери в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия
Четата на Яне Сандански
Преследван както от властта, така и отчасти от Вътрешната организация Яне Сандански се е примирил със неизбежното, като казва за себе си: „Аз съм обречен, кога да е ще ме убият”. На 22-ри април 1915 година край село Пирин, в местността Папаз-чаир, Сандански става жертва на устроена засада. Там завършва животът на българския войвода. Там, където той прекарва голяма част от своя живот – в Пирин планина.
Лобното място на Яне Сандански
Паметник на Яне Сандански в град Мелник
Трудно е да се направи равносметка за този определено спорен в някои аспекти исторически образ. Дали той е идеологически хамелеон? От върховистите, през Вътрешната организация, младотурската революция и българското правителство, Сандански неведнъж сменя страната. Много критици не одобряват именно това.
Неслучайно и в народната памет войводата е митологизиран. Назоваван е с прозвищата Пиринския орел и Пиринския цар. Неговото име е възпято в десетки народни песни и легендарни разкази. Така Яне Сандански остава една от най-ярките личности за България, свързани с македонския въпрос.