Даме Груев – човекът „идеология“

Боян Петров, 12.02.2021г.

Даме Груев е един от най-известните ни революционери и дейци на българското националноосвободително движение в земите на Македонско и Одринско. Той е и един от основателите на ВМОРО (Вътрешната македонско-одринска революционна организация). Неговата отдаденост към идеята е причината да се помни като герой и в наши дни!

Дамян Йованов Груев е роден на 19 януари 1871 г. в голямото планинско село Смилево, част от Османската империя. Селото се намира в най-южните части на днешната република Северна Македония, като тогава е било част от Битолския окръг. Поминъкът в планинските части на селото и запазването на традициите там са от основно значение за изграждането на принципите и ценностната система на младия Дамян.

Село Смилево е красиво планинско село, което е сгушено в подножието на планината Бигла. Жителите му в края на 19-ти век са били изцяло с български произход и основно се занимавали с хлебарство и дюлгерство. 

Солунската българска мъжка гимназия

През 1879 година в селото се открива българско начално училище. Именно там започва обучението на Даме Груев. По-късно учи за кратко в малкото градче Ресен и в окръжния център – Битоля. Впоследствие, Дамян Груев постъпва в Солунската мъжка гимназия, където през 1888 участва в ученически бунт и бива изключен. По време на престоя си в Солун той се запознава с Гоце Делчев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. Четиримата основават таен революционен кръжок и там за първи път се проявяват патриотичните подбуди на Дамян.

Село Смилево през 19-ти век

През същата година той и още няколко негови приятели, сред които и бъдещи съмишленици, заминават за Белград, където получават възможност за образование, благодарение на сръбското културно дружество „Свети Сава“. Едва година по-късно обаче, възмутен от сръбската пропаганда над българската младеж, Даме Груев изразява явно своето недоволство и е изгонен отново. Така Даме потвърждава, че има изградени принципи и свободна позиция, която не отстъпва. Тази нравствена стабилност е в основата на духовното израстване на младежа. 

През 1889 година постъпва в създаденото едва година по-рано Висше училище на София (Софийски университет), където учи история. Запален по тази наука, той се сприятелява с много младежи, с които обсъждат идеите и целите на редица български революционери. Там успява да прочете редица творби, които обогатяват неговия кръгозор и интерес в националноосвободителното движение. Най-голям принос за това има творбата на Захари Стоянов „Записки по българските въстания“.

Висше училище на София през 1888 г.

Териториите, заселени предимно с българско население през края на 19 век. Червената линия представлява границата на Княжество България според Санстефанския мирен договор.

 През този период Даме Груев и негови приятели създават кръжока „Дружба“, като главната им цел е свързана с реализацията на така наречените „органически закони“ от Берлинския договор, засягащи европейските територии на Османската империя. Това на практика би осъществило политическата автономия на Македонско и Одринско – останалите територии с българско население под османска власт.

На 27 март 1891 година е извършен атентат в центъра на София, вследствие на който е убит министърът на финансите Христо Белчев. Атентатът е извършен от македонски емигранти, а Даме Груев попада в списъка на заподозрените, въпреки че обвиненията са неоснователни. Поради тази причина, Груев е изключен от Висшето училище.

В следващите години Дамян Груев се връща в родния си край. За известен период той учителствува в Прилепското българско училище. Там той започва да подбужда хората за националноосвободителни действия.  През това време в Македонско се засилва сръбската пропаганда и това още повече кара Даме Груев да предприеме действия.

„… мислехме, че трябва да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа.“

През лятото на 1893 година заминава за Солун, където работи като коректор в печатница. Именно в морския град идеите му намират реализация. На 23 октомври 1893 година, той и още петима души полагат основите на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМРОК). Не след дълго организацията се преименува на Вътрешно македоно-одринска революционна организация, известна като ВМОРО.

Основната цел на новосъздадената организация е предоставянето на политическа автономия на Македония и Одринско. Според нейния устав, това би се осъществило чрез революционни действия. Даме Груев поема ролята на секретар и касиер на БМРОК.

Следват редица срещи и мащабите на организацията се разрастват изключително бързо. Даме Груев става учител в Щип, където има възможност да изгради множество връзки. Така успява да привлече към организацията своя стар приятел Гоце Делчев. През следващите години Даме Груев пътува из различни краища на Македония, където успява да разшири и укрепи организационната мрежа. Това обаче не остава незабелязано от османските власти, които го интегрират в Битоля. Там той отново учителствува, а активността му в разрастването на БМРОК не стихва.

Устав на БМОРК

Съдебният съвет, заседавал по Попставревата афера

През 1900 година се осъществява Попставревата афера в Битоля, която е една от първите подобни изяви на организацията. Тя обаче е неуспешна, а нейните извършители са хванати и осъдени. Така Даме Груев бива арестуван за две години в Битолския затвор. Въпреки това, той успява да поддържа връзка с други дейци на БМОРК. През 1902 година бива преместен в строгия затвор Бодрум кале, който се намира в най-югозападните части на Мала Азия. По този начин Даме Груев остава откъснат от организацията. 

През 1903 година Даме Груев е амнестиран и се завръща в сърцето на вътрешната организация. Той обаче не е имал възможност да присъства на Солунския конгрес през януари същата година, на който се взима важното решение за избухването на въоръжено въстание. Даме Груев и други дейци, сред които и Гоце Делчев, се обявяват против провеждането на въстанието, тъй като според тях организацията още не е готова за такива действия. Тяхното влияние извоюва единствено отлагането на въстанието за лятото, а също така променят и неговата тактика. Решено е въстаниците да действат главно в планинските райони.

Преди избухването на въстанието се осъщестява Смилевския конгрес, проведен в родната къща на Груев. Там се избират членовете на Главния щаб, сред които попада и Дамян. Той и Борис Сарафов стават едни от основните организатори на въстанието и избират датата за избухването му.

Опасенията на Даме Груев се реализират и въстанието е жестоко потушено. Следват тежки времена за организацията, тъй като редица дейци се укриват, а други враждуват и се критикуват заради неуспешното избухване. Но Даме Груев запазва воля и дух. Той започва да вдъхва кураж у населението и подхваща ръководната роля на организацията след 1903 година. Със силното си влияние успява да потуши отчасти враждуващите страни и така неговият авторитет израства. Запазването на самообладание в тежките времена на организацията показват твърдия характер на Даме Груев. Неговата дума става все по-тежка, а нравът му – твърд и  устойчив. Той става известен със своята непоколебимост и отстояването на принципите си.


Даме Груев като председател на Рилския конгрес

През 1904 година е председател на Прилепския конгрес на ВМОРО. Година по-късно той ръководи и знаменития Рилски конгрес, който трае цял месец и се провежда в Рилския манастир. На него се дискутират неуспешното въстание, проведените досега акции и афери, а също така се обсъжда и бъдещето на организацията. Определя се нов състав на Централният комитет, в който пак участва Даме Груев. Той очаква този конгрес да изглади враждите между отделните лагери, но това не се осъществява. След него се стига до окончателно разцепление в организацията.

Даме Груев се посвещава на обиколки из Македония, където се противопоставя срещу сръбската пропаганда. Така той бива заловен от сръбския войвода Мицко Кръстев, но по-късно е освободен. През 1906 той и малката му чета тръгват отново на обиколка из тези земи.

През зимата е избрано да се проведе нов конгрес на организацията в София, който да реши проблемите, създали се след Рилския конгрес. През декември, на път за столицата  четата на Даме Груев бива открита от турски отряди край село Русиново в Малешево. При престрелката с тях, Даме Груев и още един четник са ранени, но успяват да избягат турската атака. Те достигат връх Петлец, където ги заварва нова засада и загиват.

Четата на Груев

Убитият Груев

Така ВМОРО губи своя лидер, основоположника на идеята, сърцето на организацията. Борбата за независими български територии, остава на заден план, тъй като в самата организация има война. Разцеплението на страните става окончателно, а след смъртта на Даме Груев няма кой да охлади страстите и да помири доскорошните съмишленици.

С авторитета си, изграден от стратегически умения, медиаторски качества и трезвен ум, Даме Груев успешно движи организацията в най-трудните дни. Именно той поставя основите на ВМОРО и я повежда стремглаво към славния връх. Даме Груев е обявен за национален герой и до ден-днешен е помнен със своята свята скромност и непоколебим нрав.

Ние сме българи и винаги работим и ще работим за обединението на българския народ. Мислихме да създадем организация по образеца на революционната организация в България преди освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и др.

Даме Груев