Животът и делото на княз Александър I Батенберг
Анатоли Тодоров, 05.04.2020г.
На днешната дата – 5-ти април – преди 163 години, на този свят се появява принц Александър Йозеф фон Батенберг, който малко повече от двадесет години по-късно бива провъзгласен за княз на новоосвободеното ни от Османско робство отечество. И макар от чуждестранно аристократично потекло, първият български владетел след пет века под владичество, княз Александър I-ви обиква България. Воювал за нейната свобода по бойните полета на Руско-турската освободителна война, повел България във време, в което страната ни е освободена, но не и истински свободна, защитавал националните ни интереси пред Великите сили, но най-вече загърбил княжеския си трон, подкрепата на руския император и установяването на своя управляваща династия, той подписал акта на Съединението, записвайки името си в историята като “Князът Обединител” на българските земи. А повече за живота на тази изключителна личност, ще прочетете в следващите редове.
Роден в Кралство Ломбардия-Венеция (днешна Италия), той е втори син на германския принц Александър фон Хесен Дармщат, по която линия се пада племенник на руския император Александър II-ри. Именно чичо му, Царят Освободител, го подтиква да заеме княжеското място малко по-късно. Младият Батенберг получава военно образование и започва военна служба в кавалерийски Хесенски полк, а впоследствие, с разрешението на чичо си, постъпва в руската армия. Сражава се в Руско-турската война от 1877-1878 година като доброволец в Предния отряд на ген. Гурко.
Година след Освобождението, на 17-ти април 1879 година, при приемането на Търновската конституция на заседание на Първото велико народно събрание, той е избран за български княз измежду трима кандидати. Макар неуверен от начало в желанието си да се кандидатира, той е подкрепен от чичо си Александър II-ри. Тази подкрепа, заедно със смесеното му потеклото, удовлетворяващо доста от монарсите сред Великите сили, и ролята, изиграна от него през войната, са решаващи в неговото издигане на престола. На 26-ти юни същата година младият владетел полага клетвата си във Велико Търново и в следващите седем години, в които управлява, създава основите на това, което днес наричаме Обединена България.
Първите години на управлението му са белязани от желанието му да опознае българите и техните нрави (все още незнаещ български език по това време), но и манипулацията на консерваторите над него. Виждайки, че те се възползват от него, през 1881 година княз Александър І осъществява първият в модерната ни история държавен преврат, като премахва конституцията и поема властта в така наречения “Режим на пълномощията”. За тези си действия, той е подкрепен от изпратените от братовчед му – новият руски император Александър III-ти – руски генерали. Скоро след преврата обаче, князът се оказва под задушаващото им влияние, и с цел премахването им, Батенберг възстановява конституцията през 1883 година.
С изгонването на руските генерали българският владетел печели омразата на Александър III-ти – омраза, която силно повлиява на последвалите години от управлението на Батенберг. Най-емблематичната за този период негова постъпка е подписването и извършването на Съединението през 1885. Този акт, освен че обединява Княжество България и Източна Румелия, като така събира разделената от Берлинския договор България, е посрещнат с всенародно неодобрение в Европа. То окончателно скъсва дипломатическите отношения на Русия и България, като Александър III-ти отказва да защити акта. Османската империя и Великите сили протестират, но след като не предприемат активни действия, Сърбия напада България. Опиянени от радостта, че са направили първата стъпка към обединението на българския народ в целокупна България, българите разбиват сръбските войски и защитават Съединението, а самият Батенберг става последния български монарх, участвал пряко във военни действия.
Полагайки подписа си на акта на Съединението, Батенберг подписва и края на своето управление. Пренебрегването на руските интереси настройва русофилите сред армейските офицери срещу него. Това недоволство води до Деветоавгустовския преврат през 1886 година. Князът е изведен извън България и принуден да подпише абдикацията си. Стефан Стамболов и Сава Муткуров извършват контрапреврат и успяват да върнат Батенберг в България, но въпреки усилията им да го убедят да се върне на престола, той отказва категорично. На 26 август същата година Батенберг се качва на параход от Лом, с който напуска окончателно страната, изричайки думите: „Боже, пази България“.
Действията, предприети от Батенберг като княз, повлияват и на живота му и в личен аспект. Когато през 1886 година той иска ръката на Виктория – дъщерята на германския кайзер – канцлерът Ото фон Бисмарк се обявява против, за да не нарушава немско-руските дипломатически отношения. Пет години по-късно, Батенберг се жени за актрисата Йохана Лойзингер. От този брак има дъщеря и син, на които дава български имена – Вера-Цветана и Крум-Асен. През 1891 година отказва да оглави предложеното му въстание срещу Фердинанд I и издава заговора, за което новият български княз му отпуска доживотна пенсия. В годините след неговото управление, Батенберг се разболява и през 1893 година, едва на 36 години, той умира. Въпреки че напуска България още през 1886 година, той никога не се разделя с нея в сърцето си – сетното му желание е тленните му останки да бъдат пренесени в България. Така, на 3-ти януари 1898 година, те са погребани с почит в страната, която той приживе повежда и обединява в смутните години след Освобождението.
„Ако умра, нека бъда пренесен в милата България. В тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си.“
Княз Александър I Батенберг
