24-ти май през годините
Анатоли Тодоров, 24.05.2020г.
Признаването на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става още с приемането на учениците им от княз Борис I-ви през 886 г. Това, което тогавашният български владетел не знае, е че произлязлата по-късно от глаголицата на Светите братя кирилица ще стане един от малкото световно признати за официални езици, и ще бъде използвана от над 200 милиона души от Балканите до Монголия и Сибир. В модерната ни история, денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е може би единственият ни празник или честване, посветено не на личност пожертвала се за свободата ни, или за единично събитие, останало решаващо за историята ни, а на нещо, което е част от живота, културата и наследството ни пред света.
За славата на буквите: Ангеларий, Горазд, Наум, Сава, Климент, Кирил и Методий, цар Борис, худ. Васил Горанов
Първите сведения за честването на празника, открити в арменски летопис, сочат за честване на 22 май 1813 г. в Шумен. В съвременната историография обаче се смята, че за първи път в епохата на Възраждането е организиран празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Това става на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров. Датата не е случайно избрана, тъй като това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, както и сред заточените в Диарбекир българи. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
Честване на 24-ти май, източник снимка: 168 часа
През 1857 г. в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград по време на служба за Св. Иван Рилски е почетен и празникът. Година по-късно, този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, последвана от реч за живота и делото на Кирил и Методий, изнесена от учителят Йоаким Груев. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковната ни независимост от началото на 18-ти век делото на Кирил и Методий е една от основите на българското противопоставяне срещу гръцката Вселенска патриаршия. След Освобождението ни, отпразнуването на деня посветен на Светите братя се развива в различни посоки. В Княжество България той се ограничава до училищен празник на писмеността ни, докато в Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той остава демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Празникът на Кирил и Методий обаче придобива особено значение за България едва след Първата световна война.
На 21 май 1916 г. кумановския околийски управител Стоян Мишев издава заповед за честването на народния празник „Св. св. Кирил и Методий“ на 24 май. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. датата на празникът се одържавява да бъде 24 май по официалния държавен календар, докато по църковния литургичен календар датата остава 11 май. Въпреки това, поради вече установената гражданска традиция, светското, гражданското и държавно честване остава на 24-ти. За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на вече преименуваната Република България.
Кирил и Методий и учениците им, худ. Васил Горанов
Поотделно паметта на двамата светци се отбелязва в дните на тяхната смърт – на св. Кирил – на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април. Всеруският Синод, по повод 1000-годишнината от Моравската мисия на двамата братя взема следното решение:
„За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий.“
След това изявление, празникът започва да се чества във всички православни славяноезични страни. Делото на светите братя е световно признато. Културното наследство, оставено от тях и техните ученици, надхвърля времевите граници и просъществува вече повече от хилядолетие.
Глаголицата, източник снимка: libertarium.net
Светите братя Кирил и Методий, източник снимка: fakti.bg