Капитан Петко войвода
Борис Босев, 22.12.2020г.
Капитан Петко войвода (Петко Кирков) е роден на 18 декември 1844 година, нов стил. Той е български революционер участвал както във войните за Освобождението, така и в борби за присъединяването на беломорските българи към родината. В следващите редове накратко са представени жизненият път и делото на този бележит българин.
Ранни години
Петко Кирков е роден в село Доганхисар, разположено близо до Дедеагач в Беломорска Тракия. Още като млад Кирков показва много голям интелект, като на 15 години вече може да пише и чете на гръцки, както и да превежда. През 1861 година братята на Петко Кирков са убити от турски башибозуци. Като отговор на това, Петко организира младежка чета в близките гори, която прави набези върху местната полиция. Това продължава близо две години, когато четата е обсадена от 130 души отряд, съставен от заптиета и башибозуци. Повечето участници на четата са избити, като само Петко Кирков и няколко негови другари успяват да останат живи. Въпреки това са пленени и съдени. След тежък процес е решено да бъдат прехвърлени в Драма. По пътя четниците успяват да напият заптиетата и да се отцепят. По-късно всички са обсадени отново и всички с изключение на Петко са пленени.
Участие в обединението на Италия и завръщане в България
През 1864 година Петко Кирков заминава за Атина, като изявява желание за участие в борбата срещу Османската империя. Обхожда голяма част от южната част на Балканския п-в, водейки разузнавателна дейност. На следващата година заминава за Италия, където участва в борбите за обединението на държавата. Поради тази причина, българският войвода има паметник в град Рим. През 1866 година Кирков се запознава с Джузепе Гарибалди, с който създавата прочутата дружина на Гарибалди. Там Кирков получава титлата “Капитан”. С тази дружина участват в битката за остров Крит. Въпреки поражението, което италианско-гръцките войски претърпяват, Кирков не се предава на турските власти и напуска остров Крит. През 1869 година, Капитан Петко войвода, начело на малка чета, се отправя към Беломорска Тракия по море. През следващите няколко години четата му прави набези срещу местната власт, като през 1871 година разбива голям турски отряд. През 1876 година избухва Априлското въстание, в което дружината на Капитан Петко Войвода не се включва поради зверствата, които турската власт причинява на въстаниците, за да запази беломорските българи
Участие в руско-турската освободителна война
Четата на Капитан Петко войвода участва активно в руско-турската освободителна война. През 1877 година бройката на бунтовниците в нея достига до 300 души. С нея Капитан Петко войвода успява да освободи редица селища в Беломорието и в централна България. В по-късния етап на войната руската армия възлага на четата да пази освободените християнски селища в Беломорска Тракия от турската власт. След подписването на мирния договор в Сан Стефано, Капитан Петко Войвода получава орден за храброст и е повишен в чин капитан на руската армия, при това лично от император Александър II, поради големите си заслуги във войната.
Живот след Освобождението
През 1880 година, Капитан Петко войвода се заселва във Варна, където се жени за Рада Кравкова от град Казанлък. През 1891 година е обвинен погрешно като участник в заговор срещу Стефан Стамболов и е екстрадиран. Завръща се в България след смъртта на Стамболов. През 1895 година пристига в Станимака (Асеновград), като набира чета за борба за освобождаването на Македония. Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година, посветил целия си живот в борби и движения в името на на България.