Цар Иван Асен II - 779 години от смъртта на великия български владетел
Борис Босев, 24.06.2020г.
„Иван Асен II “, худ. Васил Горанов
На този ден, 24 юни, се навършват 779 години от смъртта на най-великия български владетел на Второто българско царсвто.
Цар Иван Асен II един от най-успешните владетели в българската история. Той е син на друг знаменит български владетел – цар Асен, единия от братята, които връщат България на европейската карта след византийското владичество. Цар Иван Асен II нямал леко детство. Заговорници убили баща му и двамата му чичовци, а още като юноша бил изпратен далеч на север извън пределите на България. Въпреки несгодите, след десет годишно изгнание, младият престолонаследник се завърнал в България през 1217 година. Подкрепен от наемници и от български боляри, цар Цар Иван Асен II обсадил укрепилия се в Търново узурпатор Борил. След продължителна обсада на българската столица, защитата не издържала и градът паднал. Узурпаторът бил свален от власт и ослепен. Така през пролетта на 1218 година, Цар Иван Асен II бил провъзгласен за цар на българите. Но не било писано на младият владетел да започне управлението си в мирни времена. След превземането на Константинопол от кръстоносците, апетитите за ромейската столица се изострили. Главните кандидати за това били Никейската империя и Епирското деспотство. Неспокойните съседи на българите, както и вътрешните междуособици изострили напрежението в страната.
За разлика от своите предшественици, Цар Иван Асен II подходил към тези проблеми с дипломация и търпение. Това дало резултат и за кратко време вътрешните проблеми в България стихнали. Царят сключил брак с унгарската принцеса Анна-Мария и така подсигурил северозападните български граници. В знак на примирие, унгарците върнали загубените по времето на Борил Браничевска и Белградска област. Цар Иван Асен II сключил и примирие с деспотът на Епир – Теодор Комнин, който искал да се насочи вниманието си изцяло към Латинската империя. Българите затвърдили границите си и на запад със Сърбия, както и в Тракия с латинците. Така за по-малко от десетилетие, цар Иван Асен II успял да стабилизира България с помощта на дипломацията, а не посредством силата на меча.
„Преди сражението в Клокотница“, худ. Емануил Ракаров
Царят успял да разпростре влиянието си не само на територията на България, но и в своите съседи. Постоянно растящата сила на българското царство издигнала Иван Асен от монарх на българите до същински балкански хегемон. Престижът и влиянието на българската корона нараснали неимоверно. Владетелят на Епирско деспотство, което се стремяло да се превърне в новата балканска империя, бил силно обезпокоен от този факт. Теодор Комнин бил силно притеснен от нарастващото влияние на цар Иван Асен II в Сърбия и в Константинопол и решил да наруши мира с българите, като предприеме голям военен поход срещу тях. Така през пролетта на 1230 година, срещу България се отправила многобройната епирска войска. Това сварило цар Иван Асен II неподготвен и той изпратил много по-малоброен отряд да защити родните земи. За да повдигне бойния дух на своите войници, владетелят набол мирния договор на копието си, показвайки колко струва гръцката дума. Решителното сражение се случило край река Клокотница на 9 март 1230 година.
„Битката при Клокотница “, худ. Васил Горанов
Епирската армия се установила на изток от реката, край крепостта Трапезица. Далеч по-малобройните българи, подкрепени от малък отряд от кумани, се прокраднали незабелязано покрай врага, отрязвайки му пътя за бягство. Гръцкият хронист Георги Акрополит описва последвалата битка, по следния начин:
„Теодор Комнин бил решително разгромен от българите и скитите (куманите). Бил пленен от враговете, той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните, заедно с всичките им вещи.“
Българската войска, успяла да плени и много обикновенни войници, които обаче цар Иван Асен II, наредил да бъдат пощадени и освободени. След тази решителна победа над Теодор Комнин, Епирската държава на практика престанала да съществува. Милостта на цар Иван Асен II се разчула и повечето крепости в Епир се предали без съпротива. Така за първи път в пределите на България бил включен могъщия град Солун. На юг царят стигнал чак до Коринт и така България отново се разпростряла между три морета. Страната се превърнала в най-могъщата държава на Балканите.
Това обаче силно обезпокоило кралство Унгария, чиито владетели се опитали да си върната подарените на българите Белград и Браничево. С решителна победа край Средец, цар Иван Асен II затвърдил позициите си на север. Но военните походи на Епир и Унгария, дали ценен урок на българския владетел – на съседите не можело да се вярва. Точно поради тази причина цар Иван Асен II решил да премине в настъпление. Той сключил военен съюз с Никейската империя, за прогонването на кръстоносците от Константинопол. С помощта на този договор, била възстановена Българската патриаршия. Така до края на 1236 година, България успяла да завладее почти цяла Тракия, а позициите на кръстоносците били значително отслабени. Последвал неуспешен опит за превземане на Константинопол, поради намеса на папата. През 1237 година цар Иван Асен II предприел коренно различна тактика – нарушил съюза с Никея и подписал мирен договор с кръстоносците за обща борба с ромеите. Този неочакван обрат дал на българите огромна преднина във военните действия. Така с помощта на умела дипломация и смяна на страните, България се превърнала в господар на Тракия.
България – новата Византия. Управлението на цар Иван Асен II (Източник: yphalachev.blogspot.com)
Това обаче силно обезпокоило кралство Унгария, чиито владетели се опитали да си върната подарените на българите Белград и Браничево. С решителна победа край Средец, цар Иван Асен II затвърдил позициите си на север. Но военните походи на Епир и Унгария, дали ценен урок на българския владетел – на съседите не можело да се вярва. Точно поради тази причина цар Иван Асен II решил да премине в настъпление. Той сключил военен съюз с Никейската империя, за прогонването на кръстоносците от Константинопол. С помощта на този договор, била възстановена Българската патриаршия. Така до края на 1236 година, България успяла да завладее почти цяла Тракия, а позициите на кръстоносците били значително отслабени.
Последвал неуспешен опит за превземане на Константинопол, поради намеса на папата. През 1237 година цар Иван Асен II предприел коренно различна тактика – нарушил съюза с Никея и подписал мирен договор с кръстоносците за обща борба с ромеите. Този неочакван обрат дал на българите огромна преднина във военните действия. Така с помощта на умела дипломация и смяна на страните, България се превърнала в господар на Тракия.
Поради неочакваната вест за смъртта на българската царица, едно от децата му и на търновския патриарх, както и поради надвисналата заплаха над България и Европа от татарите, цар Иван Асен II се оттеглил от Тракия. Владетелят починал през 1241 година, малко след като разбил и отблъснал татарите край северните граници на държавата. Така към средата на XIII век, благодарение на цар Иван Асен II, България се простирала от Карпатите на север, чак до Коринт на юг. Владетелят стабилизирал държавата и я превърнал в една от най-могъщите сили на Европа. Така България достойно заела мястото на Византийската империя като властелин на Балканския полуостров.
„Иван Асен II и Ирина“, худ. Васил Горанов