Вазовите любовни писма
До Евгения Марс
Края на 1906 г.Добра приятелко и примерна съученичке. Очарователното и мило Ваше писмо ме трогна със задушевния си тон. Рядката и чудна душа на Евгения Марс е цяла в него. Хиляди благодарности за интереса Ви към мене и за тъй ласкателното внимание към самотния в света човек… Днес, слава богу, съм добре. Но понеже днес е петък, а не сряда, заветният ден на моето прекарване в драгата и приятелска атмосфера на Вашия семеен кръг, то чувствам понятната празнота. Вашето писмо обаче донейде я запълни.
Ив. Вазов
До Евгения Марс
20 февруари 1907 г.Вчера напразно се озъртах на тържеството. Евгения Марс никъде не блестеше с гордата си грация. Вие се оплаквахте от простуда – да не би неразположението Ви да Ви е задържало? Успокойте ме с две думи, моля Ви. Днешният ден е възхитителен. Ако да знаех, че Ви е възможно, бих Ви попросил за разходка из Борисовата градина.
Ив. Вазов
До Евгения Марс
28 септември 1907 г.
Подир снощния ни разговор аз се намирам в голямо и скръбно недоумение. Вие говорите с такъв тон, с неприкриван яд, по повод разговора ни в Градската градина, щото аз трябва да бъда най-тъпият и недосетлив човек, за да не разбера истинският смисъл на Вашето поведение. Чини ми се, че Вие доста ясно ми дадохте да почувствам, че Вазов престава да се радва на ония добри чувства и приятелско разположение от Ваша страна… Мотивът за тая промяна е доста загадъчен за мен… Вие сте се оскърбили от думите ми в градината… Аз съм бил винаги деликатен с Вас… Аз имам много недостатъци, но съм запазил само една черта: не съм нахалник. Не желая да се натрапвам там, където не ме желаят… Ще се покоря стоически на съдбата си и няма да Ви досаждам… Но въпреки всичко, бъдете уверена, че моите чувства към Вас остават ненакърнени… Като Ви повтарям уверенията за дълбока преданост, целувам Ви ръката и прося извинение, че Ви обезпокоих с това дълго и досадно писмо.
Ив. Вазов